Когато става въпрос за превод и легализация на документи, първата асоциация, която правим, често е превод и легализация на дипломи и сертификати за кандидатстване в чужбина. Разбира се, писмените материали, които могат и трябва да бъдат преведени, обхващат голямо многообразие от текстове, а легализацията е необходима процедура за голям спектър от официални документи. В настоящата статия ще разгледаме в дълбочина и двата процеса.

Процесът на легализация

Легализацията е процедура, извършваща се от държавно ведомство, при която официален документ, издаден на територията на съответната държава, получава заверка, наречена апостил. Поставянето на апостил гарантира пред официалните лица в други държави, че документът е оригинален и истинен, като след тази процедура по легализация той не се нуждае от други форми на легализация. Трябва да се има предвид, че повечето държавни институции (сред които е и Министерството на външните работи на Република България) отказват да легализират документи, преведени в чужбина. Преведени документи, издадени в чужбина, които нямат апостил от чуждестранна държавна институция, не могат да бъдат заверени от Министерството на външните работи.

След като върху документите се постави апостил, подписът на преводача трябва да бъде заверен в Министерството на външните работи. Предоставянето на документа за легализация и заверка от съответните институции се извършва от преводаческата агенция, а не от клиента.

Кои документи се легализират

Почти всички документи, които трябва да бъдат използвани пред правителствени институции в държавите, подписали Хагската конвенция, трябва да бъдат легализирани от съответното правителствено ведомство или министерство, отговорно за издаването им. Сред тези документи най-често са:

• Дипломи за завършени различни образователни степени (основно, средно и висше образование).
• Удостоверение от банка – заверката върху този тип документи се извършва от Българската народна банка, преди подписът на преводача да се завери в МВнР.
• Устав на дружество
• Свидетелство за съдимост
• Документи, издавани от местната власт – тук попадат всички документи, издавани от общините: свидетелство за брак, смъртен акт, акт за раждане и др.
• Съдебно решение и свидетелство за съдимост
• Медицинско свидетелство
• Декларация или пълномощно – издават се от индивид и се легализират само нотариално заверени документи, върху които е положен и подписът на декларатора.

В какъв срок се извършва легализацията

Различните министерства и правителствени институции извършват легализацията на документите в различни срокове. Министерството на външните работи предлага 3 срока за извършване на легализацията: нормален (в рамките на 4 работни дни от получаване на документите за легализация), бърз (до 2 работни дни) и експресен (1 работен ден). За разлика от него, другите две ведомства, в които най-често се легализират документи – Министерството на правосъдието и Министерството на образованието и науката, предлагат стандартизирана услуга, като в първия случай легализацията се извършва в рамките на 3 работни дни, а във втория – в рамките на 5 работни дни.

Кога официалният апостил не е необходим за легализацията на документи

Въпреки че в повечето случаи, при които официални документи, издадени от държавната власт, местната власт, училищата, университетите или друго учреждение, се представят пред чуждестранни институции, е необходимо те да бъдат легализирани с апостил, понякога това не се налага. В тази категория попадат официалните документи, издадени в Индия, Канада и Кувейт. Макар че апостилът не е задължителен реквизит, върху тези документи все пак трябва да бъдат положени подписи и печати от правителствена институция в държавата, от която са издадени, както и печат на посолството на Република България в тази държава.

Тук попадат и документите, издадени според „Конвенцията за издаване на многоезични извлечения от актовете за гражданско състояние, подписана на 08.09.1976 г. във Виена“ (България е страна по тази конвенция от 2013 г.; в рубриката „Полезно“ можете да откриете допълнителна информация за останалите страни, пред които не е необходимо документите да се легализират посредством апостил). Тези документи се заверяват само чрез подпис и печат от страна на Министерството на външните работи.

За повече информация относно езиците за превод на документи, с които работим, виж тук.