Произведения в проза

 

Die Alten von Kopriwstitza (Старците от Копривщица) вместо Българи от старо време (буквален превод: Bulgaren aus alten/früheren Zeiten). Вероятната причина за този превод е обстоятелството, че е преведена само част от новелата на Любен Каравелов, тази, в която двамата главни герои – живеещите в планинското градче Копривщица Хаджи Генчо и дядо Либен – са описани с техните типични черти на хора от времето преди отхвърлянето на османското владичество.

Ein Märchen, aber keine Lüge (Приказка, но не лъжа) вместо Това ви чака (Ако не е истина, не е и лъжа) от Христо Ботев (буквален превод: Das erwartet euch (Wenn es keine Wahrheit ist, so ist es auch keine Lüge). Преводачът всъщност формулира подзаглавието като заглавие, малко променено, с идеята да приближи съдържанието на текста до немскоговорящия читател. Остава открит въпросът дали приказките съдържат (само) лъжи.

 

Scherif Aga вместо Поборник (буквален превод: Der Kämpfer) на Иван Вазов. Добър преводачески похват е да се избира името на главния герой вместо негово качество (и обратно) за заглавие на произведение. Освен това немската дума Der Kämpfer (= борец, боец) само приблизително съответства на регионалната дума поборник в оригиналното заглавие.

 

Eine Woche nach Georgi (Една седмица след Гергьовден) вместо Първа парлива скръб (буквален превод: Erster brennender Schmerz). С думите Една седмица след Гергьовден започва разказът на Екатерина Каравелова. Дали на чуждоезичния читател е известен българският празник Гергьовден е под въпрос. Денят на Свети Георги се празнува винаги през май, по-рано по-скоро като Ден на овчаря и пастира, днес повече като Ден на българската армия и официален празник в страната. За разказа е важен фактът, че седмицата след Гергьовден някога е било времето, когато в София се наемали слугини. Текстът проследява тъжната история на деветгодишно момиче, принудено да работи до изнемога в големия, напълно непознат му град, защото твърде рано е останало без баща, и което все копнее за своето село и своите роднини там. Eine Woche nach Georgi (Една седмица след Гергьовден) е твърде „мек” превод на заглавието на тази разтърсваща история.

 

Разказът на Антон Страшимиров Болка (Към южния фронт) (буквален превод: Schmerz (Gen Südfront) носи заглавието Ein Stückchen Brot (Коматче хляб). Авторът отдава по-голямо значение на чувствата на българския войник – той е дълбоко наскърбен от думите на френския пленник, на когото дава хляб, макар той самият и другарите му да нямат достатъчно за себе си, и чиито обидни думи е принуден да слуша. Преводачът пък обръща по-голямо внимание на предмета на болката – това малко парченце хляб, чиято липса може тотално да промени човека, да направлява неговите чувства и постъпки.

Друг разказ на Антон Страшимиров Пред родния град (буквален превод: Vor der Heimatstadt) е озаглавен от Рода Рода Der Brigadier (Бригадирът = Бригадният командир). Изборът вероятно е повлиян от значението на думата в разбирания по онова време „навсякъде” френски език и от предположението, че читателят веднага ще разпознае бригадния командир.

 

И два от разказите на Елин Пелин – Братя (буквален превод: Brüder) и Гост (буквален превод: Gast/ Besuch) – носят други заглавия. В първия от тях авторът използва думата братя в две значения: 1) Монасите се наричат помежду си братя, защото ги свързва общата религия; 2) иронично, защото двамата братя по служба Онуфрий и Игнатий изобщо не се отнасят като братя, чакайки да издъхне отец Кирил, за да му вземат кесията. Един превод на заглавието като Die Klosterbrüder (Братя в манастира) би било по-добро от само Die Mönche (Монасите). Вторият разказ описва възрастен селянин на фронта, който с изненада разпознава своя вол да тегли една каруца с хранителни припаси. Немското заглавие Besuch aus der Heimat (Посещение/Гост от родината) е необходимо конкретизиране за чуждоезичния читател.

Разказа си за една обикновена жена от народа, която цял ден носи на войниците на фронта вода за оръдията, Йордан Йовков е нарекъл Една българка (Eine Bulgarin). Преводачът избира името на героинята Шина (Schina) за заглавие на разказа, което стеснява идеята и намерението на автора.

Рода Рода пише, че текстовете са предадени в повечето случаи „вярно, понякога свободно; (...) тук-там малко посъкратени”. Тези свободно предадени и посъкратени места в преведените произведения в проза са предмет на обсъждане по-долу. За пример са взети четири произведения от различни автори от различни епохи, за да се очертаят някои тенденции и правила в преводите на Рода Рода. Те са представителни за всички прозаични произведения в книгата: Българи от старо време на Любен Каравелов, Дядо Йоцо гледа на Иван Вазов, Гърбушка на Цанко Церковски и Адвокат на Елин Пелин.