А. МИХАЙЛОВА
Българи от старо време
От хумористичната, на места дори критично и саркастично звучащата новела на Любен Каравелов, са преведени само откъси от първа глава. Прави впечатление, че преводът се опитва да избегне многото турски думи. За тях преводачът намира съответен немски превод или обяснение или просто ги прескача, което не може да промени смисъла на текста, обаче нюансът безвъзвратно се губи. Така за турското окумуш адам = умен човек = kluger Mensch, което трябва да характеризира главния герой, той използва ein Kreuzkopf dieser Hadji Gentscho. Техническото понятие Kreuzkopf като част на парната машина още не е било в употреба, когато е писана новелата. Въпреки това то е удачен превод, защото непревеждането на чуждия израз или превеждането му просто с kluger Mensch = умен човек не би описало достатъчно добре главния герой; той е не само умен човек; той е „умник”, той знае съвсем точно кога и как да поиска услуга от своите ученици и техните родители, което се свързва повече с пригаждане и хитрост, отколкото с мъдрост.
Други примери:
|
в бълг. текст
|
букв. превод
|
превод на Р. Рода
|
обяснение
|
|
рядко се ражда и на Еньовден
|
wird auch am Johannistag nicht geboren
|
wird nicht alle Tage geboren (не се ражда всеки ден)
|
Фразеологичният израз в български език за изразяване на нещо, което се случва изключително рядко, би останал чужд и неразбираем за немскоезичния читател.
|
|
Хаджи поп беше клисурец
|
Der Hadji kam aus Klisura.
|
... er ist unerbittlich genau. (той е безжалостно точен)
|
Че жителите на планинското градче Клисура се славят със своята точност, е известно само в родината на автора (а може и там не навсякъде)
|
|
... не само в Копривщица, а и в Стрелча, и в Краставо село, и в Татар Пазарджик, и по Мараша в Пловдив.
|
... nicht nur in Koprivschtitsa, sondern auch in Streltcha, in Krastavo selo, in Tatar Pazardzhik und in Plovdiv.
|
аuf vielen Meilen in der Runde (на много километри в околността)
|
Преводачът използва този израз вместо изброяването на всички селца и градчета около Копривщица. Така обаче се губи „закачката”, че Хаджи Генчо е известен само в най-близката околност.
|
|
цял пазар
|
wie auf dem Markt
|
ein ganzes Museum (цял музей)
|
В България по онова време музеите са били непознати. Всичко, което е заслужавало внимание, се намирало на пазара. Такъв превод обаче би учудил немскоезичния читател; за него многообразието от предмети се намира точно в музея.
|
|
гювеч
|
(типично ястие с месо в повечето балкански страни)
|
Fleischpastete
|
Направен е опит да се опише приблизително ястието.
|
|
Пейчо, Петко
|
(собствени имена, познати в теорията на превода като „говорещи имена”. Първото се използва за човек с музикална дарба, с второто се обозначава човек без особено значение)
|
der Musikant; ein ehemaliger Schüler (музикант; бивш ученик)
|
Изправен пред невъзможността да преведе имената, преводачът ги замества с описанията „музикантът” и „един бивш ученик”.
|
|
Поп Ерчо: „Во время оно, аннадънма, рече господ, аннадънма, ко пришедшим к нему июдеом, аннадънма…”
|
(Попът прави грешки при проповедта, защото е пийнал, и Хаджи Генчо го коригира.)
|
„Gähnender“, sagt Pop Ertscho. „Gönnender“, ruft Hadji Gentscho von seinem Platz.
|
Непреводимата игра на думи с различни гласни звукове е особено удачна.
|
Дядо Йоцо гледа
И този разказ е съкратен в преводния си вариант. Правят впечатление не само непреведените турски думи, но и промененият синтаксис и различните препинателни знаци в сравнение с оригинала. Идеята на текста обаче – да се покаже гордостта на слепия старец от нова млада България – е запазена и това оправдава предприетите промени.
Гърбушка
В превода главният герой се казва не Владимир, а Владо. Тази умалителна форма всъщност е обичайна и затова правилно употребена, защото по точи начин става по-ясна любовта на младата жена с телесен недъг. Броят на турските думи в текста е минимален, защото по времето, в което твори авторът, те вече са били по-рядко срещани в български език и се приемат повече или по-малко като регионални или разговорни думи и изрази. В българския текст на много места се срещат повторения по подобие на народните песни, където те са особено предпочитан похват. Гърбавата пее една народна песен във възхвала на любимия Владо. В немския текст липсват повторенията, както и трите точки (...) като знак за прекъсване на речта, размишления, празни места в паметта, търсене на по-добър изказ. Глаголното време в превода е последователно претеритум – предпочитаното в немски език разказно глаголно време; при Церковски глаголното време често се мени. На някои места е сменен видът на изреченията – разказни изречения са превърнати във въпросителни.
Адвокат
|
в бълг. текст
|
букв. превод
|
превод на Р. Рода
|
обяснение
|
|
нощ, черна като дявол
|
eine Nacht, schwarz wie der Teufel
|
rabenschwarze Nacht (гарваново черна нощ)
|
Необичайно е сравнението на нощта в немски език с дявола.
|
|
нисък тантурест адвокат с голямо шкембе, гола глава и износени дрехи
|
kleines, dich bäu-chiges Männchen, barhaupt, in schäbi-gem Anzug
|
kleines, dick bäuch-iges Männchen in schäbigem Anzug (дребен мъж с дебел корем и износени дрехи)
|
Barhaupt (гологлав) не бива да се пропуска, защото адвокатът има причини да е без шапка: или няма пари да си купи шапка, която да го пази от жарещото слънце, или е свалил шапката в знак на уважение към съда.
|
|
Изпъди я тая пущина, стига е бръмчала
|
Jag sie raus, sie hat genug gesummt...
|
Jag sie hinaus, sie ist giftig ... (изгони я, отровна е)
|
Използването на прилагателното име giftig = отровен е прекалено силно за една муха.
|
|
Лежи сред двора или нейде там сред хармана
|
Liegt friedlich im Hof
|
Liegt friedlich in der Scheune (лежи си кротко в плевнята)
|
Не е обичайно в Германия да се спи на двора, под открито небе.
|
|
50 лева
|
50 Leva
|
keine 20 Franken (няма и 20 франка)
|
Новата тогава българска валута не е била още добре позната в Европа. Преводачът използва европейското (= френското) съответствие на 50 лева, т. е. 20 франка.
|
|
Като не можеш да лъжеш, защо хващаш адвокат?
|
Wenn du nicht lügen kannst, warum nimmst du dir einen Verteidiger?
|
Wenn du die Absicht hattest zu gestehen, wozu nimmst du dir einen Verteidiger? (Като си имал намерение да признаваш, защо хващаш адвокат?)
|
Твърде „мек” превод.
|
От приведените примери става ясно, че преди почти един век Рода Рода е дал най-доброто от себе си, за да представи на немскоезичните читатели българската литература. От отворения прозорец, както пише преводачът, „Германия ще остане тъй приятно изненадана от гледката на страната на розите, както бях и аз, когато за пръв път й се насладих” (цит. по Б. Рачева). Винаги приятно изненадана от Рода Рода е световната четяща общност, защото той е писателят с рядката дарба да забавлява и поучава едновременно, да иронизира и възхвалява, да порицава и да се надсмива; той е преводачът с тънък усет към текста и с умение да предава нюанси и дух; той е сценаристът на нямото кино, композиторът на весели музикални пиески, останалият неизвестен артист, но спечелил слава кабаретист; той е страстният играч на шах, военният кореспондент и какво ли още не. Не друг, а ненадминатият комик и сатирик Курт Тухолски дава много висока оценка за Рода Рода: „Рода Рода е роден хуморист, превъзходен сатирик и гений на комизма. Никой друг, включително моя милост, не може да разказва така непринудено, сякаш мимоходом, почти небрежно и в същото време тъй точно, образно и живо. Неговият немски е образцов, чувството му за стил – безпогрешно, а начинът, по който разказва – направо чудодеен.” (цит. по Б. Рачева) .
ЛИТЕРАТУРА
Лилова 1991: Лилова, А. Увод в общата теория на превода. С., 1991.
Рачева 2007: Рачева, Б. Хумористът с червената жилетка. Електронно издателство LiterNet, 22.08.2007; http://literner.bg/publish19/b_racheva/lit_prostranstva/humoristyt.htm 06.02.2008.
Рода 1996: Roda, R. Das Rosenland. Bulgarische Gestalter und Gestalten. Veliko Târnovo, 1996
Щьолце 1994: Stölze, R. Übersetzungstheorien. Eine Einführung. Tübingen, 1994.
.jpg)
Снимка Пламен Иванов©
Comments
No comments yet. Be the first to comment.
Would you like to comment?