Терминът е средство за номинация, назоваване на понятия или обекти от дадена наука или тясно професионална област. Терминът е средство за общуване на определена група от специалисти в дадена наука. Това прави семантиката му податлива на целенасочени, регулиращи изменения. Например учените от даден клон на науката се договарят какво значение да влагат в даден термин.
Всички термини в дадена наука образуват нейната терминология. Терминологията е специалният език на тази наука. Тя представлява система от термини, отразяващи специфичните понятия в дадена област.
Терминологията като наука изучава връзките между предметите и понятията в системата на тази област на знанието, създава класификационни схеми, нормализира и подрежда термините. В съвременния живот терминологията играе важна роля. Това налага всестранното й проучване, което включва: изясняване на мястото й в лексикалния съства на езика; изясняване на взаимодействието й с другите лексикални слоеве; проучване на особеностите й; проучване на нейния произход и т.н. Трябва да се има предвид, че терминологията е най-бързо развиващата се част от речниковия състав на езика, която отразява всичко ново в различните области. Всеки термин има точно определено място в терминологичната система, което зависи от мястото на съответното понятие в системата от понятия на науката.
Във всички езици съществуват някои термини-дублети. Обикновено единият е чужда дума, а другият - родна (напр. лингвистика - езикознание). Това поставя въпроса, кой от двата термина да се предпочете. Голяма част от термините - чужди думи в българския език, се употребяват отдавна и влизат в международната терминология, която облекчава за специалистите в дадена област четенето и разбирането на публикации, написани на чужд език, дори когато те не го владеят добре. Съществуват две противоположни тенденции: към увеличаване на международната терминология (интернационализация на терминологията) и към заместването й с “домашни” термини.
След време терминът може да бъде изместен от друг термин. Например през 20-те и 30-те години на миналия век инженерите, следвали в Белгия и Франция, въвеждат термина “волтаж”, а сега по-често се употребява “напрежение”. Националната терминология се създава в различно време, според историческата съдба на дадения народ. Основоположници на българската и славянска философска терминология са братята Кирил и Методий, а един от създателите на българската терминология е Йоан Екзарх. При по-строга преценка учените отнасят началото на българската терминология към “Българското книжовно дружество”, създадено в Браила още преди Освобождението, от което впоследствие се създава БАН.
В наше време новите термини се създават обикновено от учен-специалист и преводач-лингвист. Те се съгласуват с термините в другите страни, с държавните стандарти, с препоръките на международните научни организации и със съществуващата практика.
В езика навлизат все нови и нови термини, а речниците остаряват. Това особено се усеща в динамично развиващите се отрасли, напр. електроника, автоматизация, роботика, компютърна техника. Налага се преводачът, макар и тесен специалист, често пъти сам да създава някои нови термини, откъснат от потребителите. Затова се препоръчва, от една страна, организирането на отраслови терминологични банки, където да се натрупват възможните значения на всеки термин, за да се препоръча централно единно интерпретиране, от друга - преводачите да бъдат много добре запознати с терминообразуването.