.jpg)
Всяко високохудожествено произведение е нещо неповторимо именно поради това, че носи печата на индивидуалния стил на твореца, който го отличава от други автори, негови съвременници. В стила се отразява мирогледът на автора, неговият художествен вкус, въображение, култура, темперамент, усложнени от общите за дадено време и дадена страна култура, естетика и т.н. Индивидуалният стил на автора не нещо „съвсем индивидуално”: той трябва да се разглежда в неразривна връзка с историята на литературата и развитието на мирогледа на даден автор в многобройните му прояви. Всеки автор усвоява литературно езиковите традиции на епохата и литературното направление, към което принадлежи, и ги пречупва през собствената си творческа индивидуалност. Той проявява индивидуален подход към художествените норми на своето време и създава нови художествени похвати, които могат да послужат като основа за нова традиция, но могат да останат и без последователи - като лични особености. Затова, когато изследваме индивидуалния стил на писателя, ни интересува преди всичко в какво той следва предшестващата литературно-художествена традиция и в какво е новатор.
Без обособяване на „традиционно” и „ново” не можем да почувстваме индивидуалното. Новото изпъква само на фона на познатото. Отразяването на индивидуалния стил е една от най-важните задачи на художествения превод. Затова е необходимо да се отдели индивидуалното от общото за епохата, от „колективното” в мислене, оценка, изображение. Запазването на авторовия стил е естетическа задача. Тя предполага сериозна предварителна работа и преди всичко – задълбочен идейно-естетически и лингво-стилистичен анализ на творбата. Целта на анализа е да се разкрият художествените похвати на автора, за да се намерят в ПЕ средства за въплътяване на идеята му. При тази предварителна работа преводачът отбелязва, от една страна, традиционните за времето речеви средства, които използва и неговият автор, от друга – новите думи, индивидуалните употреби, благодарение на които авторът обогатява родния език и разширява неговите изразни възможности. Знаем, че творческата индивидуалност на автора се проявява не само в използването на нови изразни средства, но и – преди всичко – в избора на някои от общоупотребителните езикови средства, с които си служат всички носители на езика. Именно в подбора, в предпочитанието към едни и пренебрегването на други прозират вкусът, светогледът на автора, неговата преценка за уместност на езиковите средства при даден жанр, тематика, сюжет, пристрастието му към определени думи, граматични форми и конструкции.
Индивидуалният стил на писателя се проявява най-ярко в синтаксиса. От синтаксиса зависи общото звучене и ритъмът на прозата, характерен за всички големи майстори. Преводачът трябва да се стреми да схване типичните, любими за даден автор конструкции, които го отличават. Разбира се, това невинаги е лесно, тъй като не всички автори имат типичен, „свой” синтаксис, а и типичните структури се срещат наред с нетипични, променящи се според развитието на сюжета и художествените цели на автора.
Индивидуална е и пунктуацията у много големи писатели. Преводачът невинаги копира пунктуацията на оригинала, но когато се отклонява, това трябва да бъде мотивирано и оправдано, да не променя звученето на текста.
Преводът развива наблюдателност и възпитава чувство към стила. Преводачът бързо се ориентира и открива не само лингвистичните особености (в лексиката, синтаксиса и т.н.), но и индивидуалните особености на изображение, напр. в пейзажа, в авторските характеристики, в диалога и др.
Comments
No comments yet. Be the first to comment.
Would you like to comment?