Както е известно, синхронният (симултанен) превод е вид устен превод. Той се различава от консекутивния (последователен) устен превод по следните особености:

1. Синхронно се превеждат обществено-политически и научно-технически текстове на международни симпозиуми, конференции, конгреси и под., с каквито борави и консекутивния преводач, обаче при превод на филми и пиеси синхронният превод се извършва в областта на художествената литература.

2. Синхронният превод върви почти едновременно с ораторския текст (с изоставане до десетина думи), което предполага способност у преводача да възприема на слух част от ораторската реч на изходния език и в същото време да изговаря предхождащите пасажи на езика на превода. При консекутивен превод преводачът получава информация от оратора, в която веднага трябва да се ориентира, да запише най-важните опорни точки с помощта на специални знаци, бързо да намери преводаческо решение и след отзвучаване на абзаца в паузата да предаде чутото на езика на превода. Синхронният превод предполага едновременно чуване на изходния език, ориентиране и приемане на преводаческо решение и с малко изоставане предаване на текста на езика на превода.

3. Синхронният преводач почти винаги (освен при превод „на ухо”) е в кабина, т.е. „зад кадър”, което значи, че не само него не го виждат ораторите, но и той не ги вижда. Дори в кабината да има „око” към залата, разстоянието или насочеността на камерата (при монтиран в кабината монитор) изключва всякакво личностно общуване. Абсолютно е невъзможно повторно запитване на оратора във връзка с употребените от него термини, цифрови данни и под., което става понякога при консекутивен превод, особено при текст от областта на науката и техниката. В най-добрия случай синхронният преводач може да се извини по микрофона, че не е дочул или разбрал някаква дума или израз. За социалния статус на оратора синхронистът може да съди само по изказването му, при това не от самото начало, а след като е натрупал известен материал.

4. На синхронния преводач може да му се наложи да превежда оратора не направо, т.е. не от изходния език, а чрез тъй наречения пилот, който превежда от изходния език на език, общ за всички преводач в дадени кабини. В световната преводаческа практика има две системи синхронен превод: без пилот, което предполага, че всеки един от преводачите в съответните кабини владее поне 3 езика в съвършенство (такава е например практиката в ООН), и чрез пилот. При този вид превод обикновено темпът е забавен и преводачът на съответен чужд език често трябва или да мълчи, или да запълва с нещо по-дългите паузи. Тъй като става превод от превод, страдат точността и пълнотата на оригиналния текст, а преводачът е изцяло зависим от колегата, който пилотира в момента. Частен случай е превод направо от написан текст, който представлява превод от някой рядък език, на който става изказването. Когато езикът е неиндоевропейски, синхрон трудно може да се постигне, освен ако в кабината присъства носител на този език, който знае и езика на писмения превод и може да посочва на преводача докъде в текста е стигнал ораторът. При консекутив нито първата, нито втората ситуация са възможни. Понякога за пестене на време ораторът започва своето изказване на роден език, консекутивният преводач превежда чутото, а след това чете текста до края на езика на превода, като осъществява превода в момента от писмената форма, в която е даден.

5. Понякога синхронният преводач разполага с писмен текст, който може да е получил предварително (доста рядко) или няколко минути преди превеждането. Ако текстът не е предварително проучен, той може да помогне най-вече при предаване на имена, цифри или абревиатури. Консекутивният преводач обикновено не разполага с текст, а си набелязва опорните моменти, цифрите и имената с помощта на специални символи.

В заключение на сравнителния анализ на работата на устните преводачи от двата вида може да се каже, че психологическото натоварване у синхронния преводач е многократно по-голямо, отколкото у консекутивния, затова и продължителността на работата му в кабина без прекъсване не трябва да превишава 30-40 мин., след което се налага да почине поне толкова преди започване на следващия превод.

Според мен синхронният преводач е длъжен да донесе до слушателите ораторската реч с всичките й индивидуални черти и стилистични особености, за да могат те да си изградят портрет на всеки изказващ се, особено при мероприятия с обществено-политическа насоченост. Лоша услуга ще направи синхронистът на аудиторията, която слуша неговия превод, ако й представя всички оратори с еднакви лица.

Много са трудностите, които дебнат синхронния преводач при неговата трудна и отговорна работа: „лошо поведение” на оратора – бързо четене вместо говорене, неизползване на микрофона при показване на илюстративен материал , лошо произношение и въобще неправилен изходен език, който не му е роден; лош акустичен канал; засилване на междуезиковата интерференция при сродни езици в резултат на лоши условия за работа, страничен шум и продължително превеждане без почивка, което допринася за бързо уморяване. Добре е преводачът да знае предварително откъде може да дойде опасността и да се постарае да я отстрани навреме.